В средата на ХІХ век няколко семейства черкези и татари издигнали на това място бивака си, а после започнали да изграждат и своите домове. Наоколо се стелела гъста широколистна гора – материал за строеж, огрев и дивеч за препитание. Първите заселници разбирали това и се занимавали както с дърводобив, така и със скотовъдство. Обикнали мястото, което ставало все по-многолюдно и по-оживено. Превръщало се в село. Дали му името Кьоклуджа /корен/. Хората свикнали с името. Защото мястото било хубаво, място, на което да пуснат корени. Животът, размириците и смутовете отминавали някак покрай селото, но времето вървяло. България станала свободна държава.
На 26 февруари 1889 г. по решение на Околийския съвет в гр. Варна турското име Кьоклуджа било заменено с поетичната дума Звездица.
Към края на ХІХ век в селото се заселва голяма група градинари от Еленския балкан, а през периода 1903-1913 година идват и бежанци тракийци от Лозенградско.
От различни краища на земите ни, с различни занаяти, способности и умения, хората се претопявали, ставали роднини и близки.
През 1927 година в с. Звездица се създава народно читалище.
През 1952 г. се основава ТКЗС.
През 1961 г. с изграждането на пътя Варна-Звездица са пуснати първите градски автобуси.
Днес селото има добре изградена инфраструктура. Броят на постоянните жители е 1200. Сбъдват се мечтите на първите заселници, подирили тук щастие и живот. Сбъдват се и помислите на кръстниците на селото - да го направят красиво като утринна звезда.